След разочарованието на Адзурите от третото пропуснато Световно първенство поред се очаква оставката на президента на ФИГК Габриеле Гравина, а цялата национална футболна система се пита какви промени са необходими, за да се върне на правилния път — от използването на повече италианци на терена до по-дълбока революция, започваща от детско-юношеските академии.
Това ще бъде дълъг процес, изпълнен с препятствия, и дали е правилният път ще стане ясно едва след няколко години.
В по-краткосрочен план обаче най-вероятно ще се наложи да се търси наследник на Гатузо на пейката на Адзурите, тъй като калабрийският треньор — който вероятно е най-малко виновен за тази катастрофа — изглежда склонен да отстъпи, за да завърши обновяването и да отвори пространство за нова ера.
Кандидатите
Сред разглежданите имена се споменават и стари, и нови, като съществува желание да се намери някой с образцово досие, за да се поемат възможно най-малко рискове, поне в тази преходна фаза между едно минало, което трябва да се забрави, и едно бъдеще, което тепърва предстои да се напише.
И така, в котела кипят няколко имена. Сред тях е последният архитект на славата на Адзурите — Манчини, който носи със себе си спечелено европейско първенство през 2020 г., но и провалена квалификация за Световното през 2022 г., и мотивирано от пари заминаване за Саудитска Арабия през 2023 г., което не му е простено нито от националната футболна политическа система, нито от феновете на Адзурите. Това е следователно имe, предопределено да разделя, а освен това той е прясно преминал и един провал в Саудитска Арабия, с който трябва да се съобразяваме.
Вторият кандидат е друг тежковес сред италианските треньори и бивш наставник на Адзурите — Антонио Конте. Бъдещето му в Неапол е далеч от сигурно, той вече е треньор на италианския национален отбор от 2014 до 2016 г. и, дори предвид слабото качество на материала, с който разполагаше, достигна четвъртфинала на Евро 2016 и дузпи срещу Германия.
Това, което може да се каже за Антонио, е, че той е победител (доказа го в Юве, Интер и Наполи), той е човек на окопите и отборите му играят като на война. Той несъмнено би донесъл характер, дисциплина и фокус върху резултатите, но и той вече е имал своя шанс.
Третият претендент е ново за ролята лице, въпреки че е поредният свещен чудовищен образ на италианските пейки. Масимилиано Алегри, с треньорски живот, прекаран между Милан и Ювентус, притежава автобиография, която говори сама за себе си: той е поредният победител, който би имал правилните качества за тази роля.
Защо Алегри е най-добрият вариант
Смятам, че той е най-добрият кандидат за националния отбор по няколко причини, които го правят за предпочитане пред другите двама.
