Легендарният треньор на Рафа Надал разкри какво му е плащал племенникът му, докато е бил негов треньор.
Раздялата между Карлос Алкарас и Хуан Карлос Фереро шокира света на тениса. Това не е просто краят на едно успешно партньорство, а затварянето на една ера, която даде на испанския тенис шампион и го превърна в номер едно в света. Един от най-авторитетните гласове по този въпрос е Тони Надал, чичото на Рафа Надал и треньор през по-голямата част от кариерата му. „Сигурен съм, че проблемът не е свързан с тениса, защото резултатите са безупречни“, заяви Тони Надал, отхвърляйки всякаква спортна интерпретация на раздялата. С Фереро Алкарас спечели турнири от Големия шлем, достигна номер едно в ранглистата и се утвърди като едно от най-големите имена в света.
Еволюцията на Карлос Алкарас
За Тони Надал раздялата е разбираема като естествена еволюция на играч, който е преминал в ново измерение. „Раздялата между Алкарас и Фереро ме изненада, но в света на тениса този, който плаща, определя коефициентите“, обясни той. Когато играчът стане финансов център на проекта, отношенията с треньора му престават да бъдат йерархични. Тази промяна в йерархията налага предефиниране на ролите. „Когато Алкарас стане глобална фигура, отношенията трябва да се променят, не можеш да контролираш всичко“, посочи Тони Надал.
В този момент Тони Надал се позова на собствения си опит, за да обясни конфликта. Години наред той беше треньор на Рафа Надал по изключително споразумение. „Този, който плаща, диктува музиката. Тъй като никога не съм получавал заплащане като треньор на Рафа, можех да му казвам каквото си поискам“, спомня си той. Това обстоятелство, настоя той, му позволяваше да поддържа нефилтрирани искания, да казва каквото мисли, без страх от договорни последици. „С Рафа имах различно споразумение, не получавах заплащане, така че можех да казвам каквото си поискам.“ Това не е личен анекдот, а по-скоро ключ към разбирането на настоящата ситуация на Алкарас. В професионалния тенис повечето треньори са финансово зависими от играча. Това оформя връзката, дори когато има доверие. „Тенисистите се нуждаят от някой, който да им казва нещата, които другите не смеят да кажат“, обясни Тони Надал, подчертавайки трудността при изпълнението на тази роля, когато треньорът е обвързан с договор. От тази гледна точка той недвусмислено защити работата на Фереро. „Мисля, че Фереро постъпи правилно“, заяви той. Неговият модел на контрол, строгост и опазване на околната среда беше в съответствие с годините, в които Алкарас се е развивал. Но, както обясни Надал, този модел има срок на годност.
Какво се случва на корта ?
За Тони Надал, именно границата между съветването и налагането е мястото, където връзката често се разпада. Възрастният играч започва да изисква повече автономност, повече правомощия за вземане на решения, повече влияние върху въпроси, които преди това е делегирал. И когато това се случи, балансът става крехък. Но изискванията, поясни той, не са проблемът. „Рафа беше този, който се изправи пред високи изисквания и знам, че Алкарас също.“
Тони Надал искаше да стане ясно, че състезателното ниво на Алкарас не е под въпрос. Самият той се определи като „нетипичен треньор, защото обръщах внимание само на отношението, а не на други външни фактори“. Този подход работеше с Рафа при много специфични условия, трудни за повторение. Той също си спомни, че този начин на тренировка не е бил същият с другите играчи. „Бях с Оже-Алиасим и не му казвах същите неща, както на племенника си.“ Връзката му с Рафа беше различна, не само заради семейната връзка, но и заради липсата на финансов договор. Оттук и коментарът му, изпълнен с ирония, но много показателен: „Бях с Рафа толкова дълго, защото беше толкова евтино за него.“
На въпрос за хипотетичен трансфер в отбора на Алкарас, той беше реалист. „Не мисля, че ще ми го предложат. Той вече има добър отбор около себе си и баща си, който предполагам ще поеме юздите.“
