Победа, победа и отново победа. Холандецът е първият колоездач след Франческо Мозер през 1980 г., който има три последователни победи.
За света на колоезденето Матей Ван дер Поел отдавна е престанал да бъде просто внук на Реймънд Пулидор, легендарният състезател от 60-те години на миналия век, известен като „вечния втори“, защото никога не е печелил Обиколката на Франция, въпреки че постигна повече от 100 победи. Но сега Ван дер Поел с право е коронясан за краля на колоезденето.
Вчерашната победа беше третата му победа в Париж-Рубе, с допълнителния бонус, че беше първата, в която той успя да победи великия световен шампион Тадей Погакар. Ван дер Поел, първият поставен, победи действащия победител в Тур дьо Франс и световен шампион, за да спечели за трети път. В Рубе дори трофеят е оформен като камък, така че никой да не забравя къде се намира.
По този начин Ван дер Поел е само на една победа от изравняване с най-големите легенди на „Ада на Севера“ Том Бунен и Роджър де Влаеминк. Победата на Ван дер Поел е с историческо значение. Това са три, в три последователни години. Подобно нещо не се е случвало от Франческо Мозер през 1980 г.
Някои може да кажат, че той спечели заради грешката на Погакар, но точно това е величието на Париж-Рубе. Най-добрият триумфира, защото често претендентът за победа в крайна сметка прекалява и прави грешки.
Към трите му победи в Рубе трябва да добавим три победи в Обиколката на Фландрия. Миналата седмица той не можа да добави четвърта, тъй като Погакар беше по-добър от него. Две в Сан Ремо, последната отново пред Тадей и безброй други триумфи. Трябва да споменем и Световното първенство по шосе и не по-малко от седем световни титли по циклокрос, което му дава значително предимство на паветата. В последната част от пролетните състезания Матей вече спечели Амстел Рейс и се класира на подиума в Лиеж. Само след две седмици той ще опита да спечели отново.
В Ломбардия, ще му бъде още по-трудно да триумфира, защото това състезание е с по-голям профил на катерене. Но то ще се проведе през есента, а до тогава има много време.
Източник: LA RAZON
