Изминаха 21 години, откакто Магьосника за първи път се появи като играч в „Театъра на мечтите“ на снукъра. През този период Мърфи влезе в историята на световните първенства, преживя върхове и спадове, но и развълнува феновете с блестящите си дуели в този спорт.
Англичанинът осигури първото си участие на Световното първенство през 2002 г., когато победи Марко Фу във финалния кръг на квалификациите. С това Мърфи направи мечтан дебют на 19-годишна възраст. Магьосника за първи път трябваше да се изправи срещу истинско страшилище на зеленото сукно – седемкратния световен шампион Стивън Хендри.
Мърфи си спомня: „Научих повече в този мач срещу него, отколкото в 20 мача с други играчи по целия свят. Да играеш със Стивън в „Крусибъл“ и да гледаш как се справя беше невероятно. Аз попивах как той общува с публиката и се подготвя за ударите. Това беше най-великият играч на това поколение, а аз имах най-доброто място в залата.
Научих за подготовката зад кулисите, някои неща, които трябваше и не трябваше да виждам. Той не беше при останалите играчи. За него това беше най-обикновена работа. Стивън се появи и поигра малко карти, след което си тръгна. Той не знаеше, че ми дава ценна информация, но аз научих много за професионалния живот там и тогава.
Преди да влезете в залата, нямате представа колко клаустрофобично ще се почувствате. Хората на първия ред могат почти да докоснат ръката на играча. Това носи невероятна настройка и почти не прилича на никоя друга спортна среда.
Много важно е да продължаваме да се състезаваме в „Крусибъл“. Това е храмът на снукъра. Ако спрете някого в Сидни и го попитате къде е домът на този спорт, той ще каже, че е „Крусибъл“ в Шефилд. Просто няма къде по-добре да играете снукър. Аз видях отблизо емблематичните мачове и нещата, които се случиха там. Може би, всичко беше прекалено много за мен при тази дебютна поява“, продължава Мърфи. Той загуби финала от Хендри с 10:4.
Само след три години Мърфи участва отново на турнир в „Крусибъл“, при това отново като квалификант. С коефициенти преди турнира от 150/1, можеше да му бъде простено, че не е предвидил какво предстои.
Мърфи постигна първата си победа в „Крусибъл“ срещу Крис Смол в първия кръг. След това той записа поражения от Джон Хигинс на осминафинала и Стив Дейвис на четвъртфинала, преди да надиграе световния шампион от 2002 г. Питър Ебдън на полуфиналите.
Магьосника се изправи срещу Матю Стивънс в битката за титлата на Световното първенство. След като първоначалната еуфория бе попреминала, Мърфи бе наясно, че го делят само часове от това да изиграе мача на живота си. Това, което той не очакваше, беше, че тъй като живееше в Родърхам по това време, щеше да получи възторжена подкрепа от местните фенове.
Мърфи игра вдъхновено на финала и стигна до победа с 18:16, за да стане вторият най-млад победител в историята на състезанието. По това време той бе само на 22 години, като се превърна в първия квалификант, който вдига голям трофей след Тери Грифитс през 1979 г.
Шампионът си спомня: „Когато излязохме за финала, беше сутринта на Шефилдския полумаратон. Моят треньор Стив Прест и аз бяхме на задната врата на залата и не можахме да пресечем пътя от бегачите. Всеки един от тях тичаше покрай нас, викайки „хайде, Шон“ и „направи го за Йоркшир“ или „направи го за Шефилд“. Тъй като живеех там по това време, имах толкова много подкрепа и до известна степен те бяха най-големият ми стимул.
Що се отнася до финала, просто успях да запазя самообладание, за да стигна до 16:16. Спечелих предпоследния фрейм и си спомням добре, когато реферът, Ейриън Уилямс, събираше топките за последния фрейм. Тогава си казах, че е по-добре да взема следващия. Мислех си, че ако се стигне до решаващ фрейм, няма да мога да се справя. Разбира се, Стивънс беше първи, пропусна и аз се намесих с фрейм и печеливш брейк.
След това беше лудост и бях напълно неподготвен за това. Има книги за това как да се справите с провала. Няма много хора, които да ви научат как да се справяте с успеха. Наистина бе трудно да се приспособя. Неща като да отидете до местния магазин и да ви разпознаят или да отидете до бензиностанцията и да заредите колата си, след което да бъдете помолени за автограф.
Да не можеш да правиш елементарни неща като излизане на вечеря, без да те заговорят фенове. Това, разбира се, е много нормално и често се случва на популярните спортисти, но за мен това беше скок в „дълбокото“ и не бях подготвен за това. Поглеждам назад към някои от нещата, които казах, и настръхвам. Бяха плод на невежеството на младостта. Не знаех някои от нещата, които казвах и съжалявам за това. Всичко беше ново за мен. На 22 наистина бях просто едно дете.“
През следващите десет години той ще спечели Тройната корона на снукъра с победи в Шампионата на Великобритания през 2008 г. и Мастърса през 2015 г. През това време Мърфи достигна още два световни финала.
През 2009 г. той се изправи срещу Хигинс и беше победен с 18:9. Междувременно Мърфи и Стюарт Бингам се изправиха в един от най-добрите финали на „Крусибъл“ през 2015 г. Тогава Магьосника бе надигран с 15:18. Поглеждайки назад към тези мачове, Мърфи споделя, че въпреки че противниците бяха много различни, болката от поражението е същата.
Той признава: „Не съм сигурен, че начинът, по който губиш, се отразява на това по какъв начин гледаш на победата. Когато бях по-млад, чувствах, че ако играеш добре и не спечелиш, е по-лесно да го приемеш. Сега мисля, че загубата е наистина гадна. Независимо дали ще паднете с 9:10 при разиграване с черната топка или с 0:10, не мисля, че загубата става по-приемлива.
Не излязох от вкъщи две седмици след поражението от Стюарт. Сякаш тъгувах за някого. Беше ужасно. Сутринта след загубата отидох до местния магазин, за да напазарувам. Жената зад щанда дойде да ме поздрави, но докато го казваше, осъзна, че е направила грешка. Мислех си, че това не е най-ободрителният разговор, от който имах нужда, просто исках да си купя хляб. Беше доста нелепа ситуация и бях попаднал в „дупка“. Страхотното нещо със спорта е, че има друга възможност точно зад ъгъла. Връщаш си кондицията и продължаваш да печелиш.“
Артистичността на Мърфи се прояви отново на Световното първенство през 2021 г. Шампионатът бе предшестван от Ковид ограниченията. Магьосника стигна до мача за титлата и се изправи срещу своя близък приятел Марк Селби. В края на мача Мърфи отстъпваше с 15:17, като трябваше да изиграе червената топка. Ударът му бе несполучлив и пропусна. Селби не пропусна да увеличи аванса си, повеждайки с 18:15.
Въпреки поражението, Мърфи вярва, че това са били много полезни седмици за него. Той също така смята, че жестовете му на турнира и взаимодействието с публиката, които бяха критикувани от опонента му на полуфинала Кайрън Уилсън след мача, са нещо, което не се вижда често в снукъра.
„Ако посетите „Уест Енд“, за да гледате шоу, а актьорите и актрисите просто си тръгнат накрая, би било наистина странно“, казва десеткратният водач в класирането. „Това се случва след всеки мач в снукъра. Играчите много рядко задоволяват желанието на хората за зрелище. А именно зрителите са платили, за да присъстват в залата и да гледат спектакъл. Смятам, че тази критика е много трудна за приемане.
Никога не съм чул подобни думи от който и да е фен, който е отделил от парите си, за да ни гледа как правим шоу. Получих много критики от играчи, които тепърва ще жънат успехите, които някои от нас имат. Нито един победител на Световното първенство, никога не ме е критикувал, че правя тези неща, защото те знаят какво всъщност е това.
Спомням си удара на финала срещу Селби, трябваше ли да го направя или не? Предчувствах го, защото съперникът ми не бе на висота в този момент. Въпреки че изоставах с два фрейма, преди това разликата бе четири. Атмосферата в залата се промени. Имах голяма подкрепа от публиката и бях на гребена на вълната.
Чувствах, че ако влезе червената, ще спечеля турнира. Поех дълбоко дъх и се опитах да се концентрирам. Не мислех, че има начин той да победи, ако спечеля този фрейм. Разбира се, пропуснах червената и трябваше да седна, за да го гледам как разхвърля последните осем топки.
След това вече знаех, че той ще се „изчисти“, тъй като Селби е изключително опитен. Наистина притежава техниката и всичко необходимо, за да се справи. Знаех, че няма да допусне грешка оттук нататък. Това беше моят момент и го пропуснах.
Важно е снукърът да не остане в историята, докато се обръщаме назад към пандемията и ограниченията. Билярдът се върна в залите, пълни с публика. Беше страхотно да бъда част от това. Чувствам се фантастично да съм първият спортист с пълна зала и отново да има такова взаимодействие с други хора, които искаха да гледат как се представяме.
Наистина бе голям късмет да сме част от това. Едно от нещата, които казах, гледайки назад във времето, е, че публиката по време на този шампионат ми помогна да се върна към живота. Хората наистина го направиха.“
Най-голямата амбиция на Мърфи за бъдещето остава същата: да спечели прочутия трофей в „Крусибъл“ повече от един път. Това са го правили само шестима други играчи.
Магьосника заключава: „Мисля, че спечелването на втора световна титла почти ще сложи край на кариерата ми. Винаги съм гледал на тези шампионати по различен начин в сравнение с другите турнири. Знаете, че до играчите, които са го спечелили повече от веднъж, се поставя звезда.
Въпреки това, смятам световно първенство за най-трудния турнир. Попитате някой от играчите, които са го спечелили само веднъж, те ще ви кажат същото. Ако вземете всичките ми шампионски титли, включително и световната, и ми кажете да заменя кариерата си с друга, вероятно бих отказал. Името ми е на този трофей и никой никога не може да ми го отнеме.“
