Във Формула 1, където разликата между славата и поражението може да се измерва в хилядни от секундата, адаптацията на пилота към колата е от решаващо значение. Настоящият сезон предостави множество примери за това как дори най-успешните шампиони могат да се окажат в затруднение, ако не успеят да разберат и използват специфичните характеристики на колата си. Люис Хамилтън, с неотдавнашния си и сложен преход към Ферари и Макс Верстапен, са пример за това, че талантът не е достатъчен. Необходима е техническа и психическа хармония с машината.
Един от най-опитните и всестранно развити пилоти в съвременната история на Формула 1 говори по този въпрос. В интервю, публикувано от *Mundo Deportivo* след Гран При на Монако, двукратният световен шампион Фернандо Алонсо сподели своите виждания за стиловете на шофиране и как те трябва да бъдат съобразени с изискванията на автомобила, а не обратното.
„Имате нужда от добре балансирана кола“, обясни испанецът. „Но друго предизвикателство, с което се сблъсквате, когато шофирате, и с което обичате да се сблъсквате, е, че нито една състезателна кола не е перфектна.“ За Алонсо разбирането на това присъщо несъвършенство в едноместните автомобили е съществена част от изкуството на шофирането. „Колата винаги ще недозавива малко или ще презавива малко. Няма кола, която да се движи като влак, по релси, когато я карате до краен предел“, разсъждава той. Тази способност да живееш с несъвършенството, да разширяваш границите на колата, дори когато не се чувстваш комфортно, е това, което разделя добрите пилоти от великите.
По думите на самия Алонсо: „Тук способността ти леко да надхвърлиш границите на колата и да се опиташ да натиснеш най-слабата ос ти дава това удовлетворение. Това е радостта от шофирането.“
Изявлението не само разкрива манталитета на испанеца, но и помага да се обясни защо, дори в сезони, в които представянето на автомобила е под очакванията, Алонсо продължава да се отличава. С AMR25, който в началото на годината се смяташе за един от най-слабо конкурентните автомобили, астуриецът успя да се задържи в борбата за точки. След подобренията, въведени от Aston Martin в Имола, Алонсо успя да се класира за Q3 на толкова взискателни писти като Монако и Барселона, извличайки максимума от колата, дори когато тя не е на нивото на най-близките си конкуренти.
Контрастът с другите пилоти също е показателен. Макс Верстапен например е усвоил кола, която е изключително агресивна отпред, с толкова чувствително управление, че е изнервяла всичките му съотборници от Ред Бул. Чеко Перес например призна преди години, че когато кара „по неговия начин“, се чувства по-комфортно, но е по-бавен. Само като възприема стила, който колата изисква, дори и да е по-неудобен, той става по-конкурентоспособен.
Източник: La Razón
