Легендата на Ювентус, Интер, Милан и националния отбор на Италия – Кристиан Виери, навърши вчера 50 години. По този повод някогашният нападател и плейбой даде колоритно интервю за авторитетното италианско издание „Кориере дела сера“. В него той разказа и за жената, която, макар и късно, го е привлякла за семейния живот – 33-годишната актриса Костанца Карачоло. От нея той има дъщери – Стела и Изабела, като те са съответно на 5 и 3 г.
– Бобо, какъв е ефектът на тези 50 години върху вас?
– Хайде, това е само едно число. Макар и важно число.
– Къде посрещнахте празника?
– Чудех се, но над 20 години идвам във Форментера и трябваше да го направя тук: морето е фантастично и който иска да дойде, идва.
– Държахте ли реч?
– Е, не. Имаше приятели, музика, важното беше да ни е добре.
– Какъв беше десетият ви рожден ден?
– Кой ти помни! Със сигурност бях в Австралия, в Сидни: може би съм играл крикет или тъч ръгби, както винаги.
– Какво оставиха у вас годините в Австралия?
– Свободата да правя това, което искам. Знам английски по-добре от италианския, така че мога да обикалям целия свят, да пътувам. На 14-годишна възраст поисках да се върна в Италия, за да бъда футболист: оттогава винаги съм разчитал на себе си и съм решавал какво да правя със собствената си глава.
– Бързо ли пораснахте?
– Да, тогава в Австралия бях сред хора от всяка точка на света. Ето защо расизмът е немислим за мен.
– Как протече завръщането ви в Италия?
– Разбираха ме, въпреки австралийския акцент. Ходех винаги с джапанки и къси панталонки, в жалко състояние. Питаха ме къде съм тръгнал, облечен така, и аз отвръщах с псувни на английски.
– Дядо ви опитваше ли да ви вкара в правия път?
– Липсва ми толкова много, той беше първият, който повярва в мен. Днес бих искал да празнувам с него. Той беше лудо влюбен в мен и сега го разбирам, защото съм лудо влюбен в дъщерите си.
– Чувствали ли сте се някога като чужденец или не на място в ранните ви италиански години?
– Да, защото в бара чух, че играя футбол заради татко, че съм с връзки (баща му Роберто или Боб Виери прави кариера в Италия, която завършва в клуба от Сидни – Маркони Сталиънс, на него Бобо дължи прякора си – б. р.). Бях дете, живеех сам с баба и дядо и изпитвах завист – трябваше да съм силен, да се защитавам.
– На 20 застанахте между Пиза и Равена. Бяхте още един провинциален голаджия.
– Дори още не бях голаджия. В Пиза бях отбелязал едва два гола в ужасни мачове. Президентът Анконетани беше прав да ме обижда. После в Равена се влюбих в Романя, ала за съжаление изпаднахме. Щях дори да остана в Серия C, защото се чувствах твърде добре там.
– Бяха ли все още годините на катеначото?
– По онова време хвърчаха удари, нямаше правила, нямаше я сегашната технология. Беше трудно да вкарам. След това Саки промени футбола и животът на нас, нападателите.
– Как мина 30-ият ви рожден ден, когато вече бяхте звезда на Интер?
– Беше грандиозно парти в Пинета в Милано Маритима.
– Обкръжен от жени?
– Помня, че Роналдо беше там. Приятелите са константа в моя живот – и днес нося навсякъде атмосферата от съблекалнята. Колко глупости си говорим! Ди Биаджо ръси едни и същи майтапи от 30 години и всички продължават да се смеят. Но е хубаво да сме заедно, нашият свят е чист.
– Винаги сте казвали, че сте кралят на дискотеките, но само през лятото. Ядосвахте ли се, когато професионализмът ви бе поставян под съмнение?
– Да, но ако се опитваш да внимаваш за всичко, ще полудееш. Знаех кой съм, как тренирам. Така че е нормално, ако пишеш лошо за мен и те видя, да те пратя по дяволите. Такъв съм си.
– Журналистите вече по-симпатични ли са ви?
– Разбира се, светът се промени. Сега командвам аз: преди не можеше да се защитиш, а днес можете да отговорите в социалните мрежи.
– Виери казва ли някога „остарявам“?
– Винаги. Заради травмите, които ми останаха от спорта: на глезена, на първите три шийни прешлена, имам хиляди хернии на врата. Освен това ме боли лявото рамо, лявото коляно също…
– Кой беше детският ви идол?
– Виали и Манчини. На 9 юли беше рожденият ден на великия Джанлука – той беше моят кумир, винаги даваше всичко на терена, както се опитвах да правя и аз през цялата си кариера. Имахме добри отношения и със Синиша Михайлович – много ме боли, че вече не са с нас.
– Кога се превърнахте от футболна звезда в зрял човек?
– Откакто съм с Костанца. След само 3 месеца връзка решихме да създадем семейство. Всичко стана много бързо, без да мислим за нищо. Казахме си, че ще опитаме и ще видим как ще потръгне.
– Равносметката досега?
– Шест фантастични години. Костанца промени живота ми: тя ми даде две момиченца, които ме карат да плача всеки път, когато говоря за тях.
– Това ли е зрелостта?
– Майка ми казваше, че ще разбера, когато съм готов да създам семейство. Отне ми известно време, но всичко е наред. Направих каквото трябваше, забавлявах се.
– Съжалявате ли за нещо?
– Не
– Дори за пропуснатия Мондиал през 2006?
– Беше съдба. Мога само да съм благодарен на футбола.
– Различно ли е щастието на 30 от това на 50?
– Много, сега го свързвам с дъщерите си. Никога не съм си представял тази безумна любов: това е лудост. Ако Костанца ми каже, че някое от двете момиченца има нужда от нещо сутрин, излитам през прозореца по пижама. Това се нарича любов, но така е за всички, предполагам. Живея, за да се грижа за тях и жена ми.
– Чувствали ли сте се някога неразбран от жена?
– Не. Това, което правех, го правех, защото така исках на момента. Думата „ако“ не съществува за мен.
– Държали ли сте се някога лошо с жена?
– Не.
– Какви са отношенията ви с баща ви?
– Винаги го наричам Боб. Аз съм такъв благодарение на него. Той беше велик футболист, гений и дивак и винаги ми казваше нещата такива, каквито бяха, за добро или за лошо. Единствените критики, които слушах, бяха неговите и тези на треньорите.
– А майка ви?
– Най-важната жена в живота ми – друг силен характер, спорим много и е вярно, че тя е тази, която ми помогна да остана стъпил на земята, дори в момента на максимална слава.
– Каква е връзката ви с парите?
– Добра – те се изкарват и се харчат.
– Какво си купихте с първата заплата?
– Мисля, че Голф Gti.
– Колко сте спечелил през живота си?
– Нямам идея. Но си спомням добре, когато подписах първия си договор с Юве за 5 години. Всички в семейството плакаха, вдигаха наздравици и повтаряха: „Ти успя, осигури си живота“.
– Как бихте обяснили на някой млад мъж кой е Бобо Виери?
– Бях човек, който винаги дава всичко, а с националната фланелка полудявах, това беше най-важното за мен. Наскоро говорих с едни 15-16-годишни, избрани от спонсор, и ги посъветвах: ще ви казват хиляди глупости, но човек е сам, трябва да страда всеки ден, трябва да работи безкрайно, иначе ще залезе за 2-3 години, затова винаги тренирайте.
– Как се определяте технически?
– Харесвах дълбочината на атаката, не се страхувах от никого и чаках пасове от крилата, но исках топката веднага: Ди Ливио в Юве постоянно финтираше и аз се оказвах във вратата с глава в мрежата.
– В какъв свят растат дъщерите ви?
– Свят, който върви бързо, но не ме плаши. Трябва да се адаптираме и да сме до тях, докато растат. След това, когато се появят гаджетата, ще получа инфаркт. Но още е рано да мисля за това.
– Отношението ви към политиката?
– По принцип никога не вярвам на никого. Имам своите виждания, но отвсякъде ни лъжат и съм скептичен.
– Мечтата ви за следващите 50?
– Да се чувствам добре и да виждам как дъщерите ми растат.
– Каква е житейската философия на 50-годишния Виери?
– Уважавам мнението на всеки, но продължавам по пътя си, както винаги съм правил от 14-годишен. Ако погледна назад, съм супер горд. Промяната на 50 би била лудост.
