В събота Димитър Митов дебютира на вратата на новия си клуб Сейнт Джонстън в двубой от първия кръг на шотландската Висша лига. Въпреки поражението с 0:2 от Хартс българският вратар обра овациите на местните фенове и медии заради бляскавото си представяне. Часове след двубоя Митов разказа за мача и как се е стигнало до преминаването му в Шотландия. 26-годишният страж вярва, че изявите му срещу европейски грандове като Селтик и Рейнджърс ще бъдат забелязани у нас и той ще получи мечтаната първа повиквателна за националния отбор.
-Митко, здравей! Как си и как е главата, тъй като вчера имаше неприятен удар?
-Здравей! Благодаря, добре съм. Всичко е наред, чувствам се добре. Нямам никакви проблеми след вчерашния мач. Възстановяваме се днес и от утре продължаваме тренировъчния процес, гледайки за поредния мач другата седмица.
-Нека споделим малко повече за първия мач. Той беше на вашия стадион срещу тима на Хартс, който е един традиционен отбор за шотландския елит и нерядко се е подвизавал и в европейските клубни турнири. В него вие загубихте с 0:2, но безспорната звезда на мача и един от хората с най-високата оценка беше ти. Разкажи за изживяването ти, дебютното участие в шампионата пред вашата публика и като цяло мнението ти за този двубой.
-Наистина съм много щастлив, че дебютирах в шотландското топ първенство. Атмосферата на мача беше наистина доста приятна, доста хубава. Хартс са доста голям отбор в Шотландия и мисля, че дойдоха с около 4000 човека фенове. Това казва всичко за тях. Те са наистина много класен отбор и с много добри футболисти, като класата им се показа на терена. Според мен бяха доста по-добрият отбор и заслужено победиха. В личен план не съм доволен, защото загубихме, но пък съм доволен от моето представяне. Успях да спася, каквото трябваше, но просто нямаше какво да направя за головете. Това е животът на един вратар – всеки накрая ще гледа колко гола са ти вкарали, а не тези, които си спасил. Това наистина беше чудесно изживяване, щастлив съм и продължавам да гледам напред за новото предизвикателство в моята кариера.
-Кое от всичките спасявания ти беше най-трудно или пък ти хареса най-много? Те бяха доста, а ние си говорихме с теб, че официалната статистика ги брои за 8 или 9, а това не е малко.
-Смятам, че първото спасяване в средата на второто полувреме. Не съм сигурен как точно беше името на момчето, но излезе сам срещу мен и удари с доста голяма сила горе в мое дясно. Аз успях да се разпъна и да спася топката с една ръка, тя после излезе в корнер. Смятам, че това спасяване наистина беше на доста голямо ниво и чак аз самият се изненадах след това. Казах си: „Ух, това беше добро!“. Но това все пак е моята работа. Вратар съм, за да спасявам топката и съм щастлив, че успях да направя едно хубаво спасяване.
-Разкажи ни как всъщност изобщо се стигна до трансфера в Сейнт Джонстън. Ти напусна твоя предишен клуб Кеймбридж в края на предишния сезон със свободен трансфер и мнозина медии във Великобритания очакваха ти да продължиш в английската футболна пирамида. Имал ли си други предложения и как се стигна до преминаването ти в Шотландия?
-Имах доста предложения от различни отбори в Англия. Кеймбридж също се опитаха да ми предложат нов договор, те наистина искаха много да остана в клуба, но според мен беше време да потърся ново предизвикателство и да се пробвам в друго първенство. Това беше моята цел още в края на сезона и затова чаках, като не бързах да подпиша където и да било. Имах оферти от английския Чемпиъншип, имах оферти от Лига 1, но за мен беше време да отида да се тествам и да играя в топ първенство. Дойдох тук в Шотландия, където играя във Висшата лига, което наистина е много силно първенство. Нямам търпение да се пробвам тук, защото виждаш какви отбори има тук и срещу какви футболисти ще играя всяка една седмица. Това ти дава обстановка да ставаш по-добър, защото ти ставаш такъв, когато играеш мачове. Може да правиш всички тренировки на света, но ако в събота не си в първите 11, то ти не се подобряваш. За мен беше наистина важно да дойда и да играя като вратар номер 1. Имах предложения от Чемпиъншип в Англия да бъда номер 2, но смятам, че е прекалено рано да гледам в тази посока в моята кариера, защото все още съм млад и искам да играя във всеки един възможен мач. Когато дойде предложението от Сейнт Джонстън, всичко стана много бързо – за 1-2 дни. Преговорите минаха без никакви проблеми, качих се в колата и 7 часа по-късно бях тук.
-Как върви твоята аклиматизация към отбора и като цяло към Шотландия. Ти каза 7 часа път, което е хем много, хем малко, но ти живееше досега в по-различна част от британския остров. Какви са също така твоите първи впечатления от шотландската култура и местния диалект, успяваш ли вече бързо да ги разбираш?
-Честно казано, мислех си, че когато дойда тук, ще ми е малко трудно да разбирам техния акцент, но нямам никакви проблеми. Вече съм в Англия от 11 години и смятам, че английският ми е достатъчно добър, за да мога да се разбирам с хората. Като обстановка и като живот бих казал, че няма голяма разлика, всичко е почти същото. Единствено тук е много по-студено. Вчера ни валя дъжд и бе 12 градуса, а е август месец – това никъде го няма по света (смее се). Всичко тук си е перфектно, нямам никакви оплаквания. Имаме всичко, което трябва на един професионален футболист, за да се развива, да се възстановява, тренировъчен процес, база – всичко си е на топ ниво и това кара нас, футболистите, да искаме да се подобряваме във всеки един изминал ден.
-Ако трябва да кажем нещо, което е познато на българската публика и е свързано със Сейнт Джонстън, то това е името на Греъм Кери. Когато разговаря с него, успяхте ли да си проговорите на български и какви са неговите спомени за България, свързани с българския футбол и ЦСКА, разбира се?
-Греъм наистина доста приятно ме изненада, когато се запознах с него. Каза ми „добро утро“ на български, което наистина ме изненада, не го очаквах. Говорихме си много за България и за ЦСКА. Той говори много хубаво за нашата държава и колко много му е харесало на него и на неговото семейство да живее в София. Разказва за ЦСКА и това колко много се е наслаждавал на годините си в отбора и че това е голям клуб и го е чувствал чрез феновете на ЦСКА. Много ми хареса как говореше за нашата държава и това ме кара да се чувствам горд – как някой чуждестранен футболист е отишъл да играе в България и наистина е останал с добро впечатление от живота, футбола и всичко друго останало.
-Няма как да не те попитам какви са целите, поставени към вас в рамките на този сезон. Ако не се лъжа, през миналата кампания тимът е бил в долната половина на таблицата и се е спасил от изпадане. На теб не ти е непознато чувството на битката за оставане, но това ли са целите, поставени пред вас през новата кампания – да се борите за оцеляване или напротив, да гоните топ 6, откъдето да гоните класиране за Лигата на конференциите?
-Тук изобщо не се говори за това да се борим за оставане. На нас целта ни е топ 6. Преди 2-3 години Сейнт Джонстън спечелиха дубъл в Шотландия (б.а. Купа на Шотландия и Купа на лигата през 2020-2021) и играха Лига Европа срещу Галатасарай. Отборът със сигурност не е такъв, който трябва да попада в последната шестица в Шотландия, а трябва да се бори за топ 6. Смятам, че имаме качествата и отбора, който може да се бори и да печели мачове, което е най-важното. Целта ни е топ 6, защото имаш шанс да играеш в Европа, което наистина ще е едно голямо постижение. Силно се надявам, когато дойде краят на сезона, ние да сме в тази шестица.
-Как можеш да опишеш феновете на Сейнт Джонстън? Аз съм сигурен, че те много са се зарадвали на твоя трансфер, а ти успя доста бързо да ги впечатлиш. Оставяйки настрана вчерашното ти бляскаво представяне, ти дебютира преди това в турнира за Купата на лигата, където успя да спасиш и дузпа. Каква е обратната ти връзка от привържениците?
-Смятам, че навсякъде, където съм играл, съм имал много добра връзка с феновете на отбора. Тук не е нещо по-различно. Още със самото ми подписване с клуба феновете бяха приятно изненадани и получавам доста съобщения от тях, показвайки ми тяхната подкрепа. Много е важно за един футболист, особено нов такъв, който идва в различен отбор като мен, да впечатли в първия си мач пред собствена публика. Първото впечатление е най-важното! Смятам, че се представих доста добре в първия ми мач за Купата на лигата, спасих и дузпа, както ти каза. Считам, че феновете вече са доста доволни от мен, но това не означава нищо. Това, че съм изиграл два добри мача, не трябва да ме вдига в облаците или нещо подобно. Сега започва трудното, защото ти си показал на какво си способен и трябва да го показваш всяка една седмица, а не да бъде един късметлийски мач, както се казва. Трябва във всяка една седмица да има постоянство.
-На много хора това им звучи като клише, но фактите са такива и всеки, който се е занимавал с футбол, знае, че това е така. Ти всъщност с кого се посъветва, за да вземеш това специфично решение, за да заиграеш в Шотландия?
-Имах доста разговори с моя агент и съответно с други треньори, които познавам от Англия. Най-вече ме мотивира моята мечта да играя за националния отбор. Ти ме познаваш, но и всички други, които ме познават, знаят това. За всеки един футболист това е най-голямата чест, независимо за коя държава, да можеш да защитаваш цветовете й. Винаги съм искал да отида да играя на по-високо ниво, защото така ще те забележат и хората вече няма как да те избягват. Няма да го има онова „ама той играе в Трета лига в Англия“. Идването в Шотландия смятам, че ми дава доста голям шанс за националния отбор. Медиите тук са доста по-големи, по-голям е и шансът ми за доказване. Смятам и че в България шотландското първенство се гледа много повече, отколкото се гледа английската Трета лига. Идвайки тук, смятам, че ако играя всяка една седмица и имам добри изяви, това ми дава по-голям шанс за националния отбор. Силно се надявам хората да го забележат това и когато има национални мачове, лагери и каквото и да било, то да получа това телефонно обаждане. Дотогава главата надолу, работене, постоянство и очакване – това е!
-В този ред на мисли следващите мачове на националния отбор са през месец септември и ако такава повиквателна от националния селекционер Младен Кръстаич дойде, това би трябвало да стане в следващите седмици. А именно в тях на вас ви предстои един мач със Селтик, който мисля, че е след точно две седмици. Това може да бъде най-подходящата трибуна за теб да демонстрираш твоите качества, а както може би знаеш, шотландското първенство се излъчва и в България. Какви са твоите очаквания за този мач със Селтик на техния стадион, макар да предстои чак след две седмици?
-Точно това е причината, поради която дойдох тук. Всеки един футболист иска да играе във възможно най-големи мачове и какъв по-добър мач от този? Да отидеш и да играеш пред 55-60 хиляди човека на техния стадион ще е наистина нещо уникално и аз нямам търпение да отида и да играя срещу тях. Според мен най-добрите футболисти играят най-добре, когато има най-голямо напрежение. Аз съм такъв тип вратар, който обожава да играе срещу силни противници на големи стадиони и пред много публика, така че това ще е едно изключително изживяване и се надявам да отидем, давайки всичко най-добро от себе си. Каквото стане, стане.
-За финал на нашия разговор – какво би бил щастлив да се осъществи в личен и професионален план в края на сезона?
-Най-важното е да съм жив и здрав, без контузии и да си изиграя целия сезон, без да имам никакви здравословни проблеми. Ще е изключително успешен сезон, ако успеем да се класираме за топ 6 и Европа. Това наистина ще бъде върхът на сладоледа. Също така и тази повиквателна, чакам я от толкова много време и толкова много се трудя за нея. Ако се случат тези три неща, това ще бъде перфектната година за мен.
