Треньорско семейство не спира да жъне успехи в родния футбол. Валентина Господинова е начело на женския тим на НСА, а брат й Красимир Господинов води Септември Тервел в Североизточната Трета лига. Любопитното е, че миналия сезон отборите им завършиха втори в своите първенства.
Двамата са бивши футболисти, като интересното е, че Валя има повече успехи на терена от батко си, който е с три години по-голям. Тя е 16 пъти шампион на България с НСА, има над 100 мача за националните отбори (девойки и жени), където играе като нападател. Треньорската й кариера започва като наставник на момичета до 11 и до 13 г., от миналото лято води и женския отбор на НСА.
Като малки и двамата гонят топката по поляните на родния Тервел, където Валя следва брат си, дори и когато той не я иска. Краси започва да играе в школата на родния Септември, но за нея вратите са затворени. Защото по онова време не е разрешено момичета да тренират и да играят в отборите за момчета в първенствата. Тогава малката Валя решила да се престори на момче, за да я пуснат. За целта се подстригала късо, но и това не помогнало. Не й оставало нищо друго освен да се раздава на игрището, разположено върху стари турски гробища, където нямало ограничения.
Но славата й се носела в региона и тя дочакала своя момент – във Варна се провеждал международен турнир по футбол за жени и въпреки че била само на 16 години, я поканили да участва и да играе за българския отбор, чиито треньорки я познавали. Само с няколко мача тя нкарала специалистите да цъкат с език , дори получила предложение да замине за Норвегия. Не приела, а като завършила, се преместила в София, където започнала да учи и да играе в НСА. През годините имало варианти да замине да играе в чужбина, като най-сериозен бил интересът от Малта, но Валя така и не се решава да замине. И не съжалява, защото е успяла да постигне нещо повече – да запали десетки момичета по футбола и да ги накара да заобичат най-великата игра.
Брат й Красимир, който е бил халф, имал голяма мечта да играе професионален футбол, но така и не успява да я сбъдне. Талантът му е забелязан от Добруджа още като дете и той се мести в Добрич, където остава до 20-годишна възраст. В следващите пет години играе за Септември Тервел и Поморие, а през 2009-а заминава за Испания и в продължение на 5 години играе за аматьорския Тудела. Връща се и отново облича екипа на родния Септември, като паралелно с това тренира и деца. От 2021 г. поема мъжкия отбор с нови амбиции и мечти.
„Винаги съм имал високи цели, загубите ме мотивирт да работя още повече. Започнах като треньор на деца, а с тях е много трудно – трябва да си психолог, дори родител понякога. Сеца целта е отборът да влезе в професионалния футбол, за да може децата в града да се докоснат до големия футбол и да се запалят още повече по спорта. Миналия сезон повторихме най-доброто постижение в историята на клуба, като завършихме втори в Трета лига. Вярвам, че ни предстои още по-успешна година“, откровен е Красимир.
„Брат ми ме е научил на всичко и винаги ще съм му благодарна. Той е моят учител и в живота, не само във футбола“, признава 36-годишната Валя.
Най-горд със своите деца и успехите им е техният баща Неделчо, който също е бивш футболист.
